Какви процеси протичат в мозъка, когато човек е потопен в мечти?
Какви процеси протичат в мозъка, когато човек е потънал в фантазии? Когато мечтаем за нещо, като че ли сме изключени от действителността, може даже да не чуваме какво се случва към нас. Но мозъкът би трябвало да ни върне в сегашното. За първи път откривателите съумяха да проследят този развой.
Изследователи от Станфордския университет, дружно с сътрудници от Бостънската детска болница, взеха решение да схванат какви процеси протичат в мозъка, когато човек е потънал в фантазии. Резултатите от работата са публикуванив научното списание Nature. Науката към този момент знае, че по време на сън или сънуване мозъците ни възпроизвеждат минали събития под формата на синхронизирана активност, известна като „ пулсация на остри талази “. Това ви разрешава да комбинирате фотоси от предишното, с цел да създадете мемоари.
Експертите взеха решение да отидат по-далеч и да се задълбочат в този развой. С помощта на модел на мишка те започнаха да учат различен, малко прочут модел на невронна интензивност: синхронизирани изстрелващи импулси в зъбчатия гирус, част от хипокампуса в мозъка. Както се оказва, зъбчатият гирус на хипокампуса е деен по време на сънуване. В него специалистите откриха прояви сега, в който се задейства „ офлайн мозъкът “ (това е тъкмо положението, в което се намираме по време на сънища: всичко, което се случва, като че ли мига на заден план).
Тези прояви могат да ни оказват помощ бързо да обработим нова информация и да се ориентираме какво се случва в нашата среда. Тоест мозъкът незабавно реагира остро на сегашното, излизайки от бездната на фантазиите. „ Открихме мозъчен механизъм, който ни разрешава да прекъсваме интервали на лутане на мозъка и да връщаме „ когнитивната карта “ към действителността “, споделя съавторът на проучването доктор Джордан Фарел.
Освен това, безусловно същите процеси в мозъка способстват за асоциативната памет. Сензорен тласък (като избрани мощни звуци) се съхранява като памет. Например, когато чуем светофар на улицата, започваме рефлекторно да пресичаме пътя – въобще не е належащо да се уверяваме, че свети зелено. Учените допускат, че откритието ще помогне да се разбере по-добре по какъв начин мозъкът превключва сред две разнообразни положения.
Това е значимо за разбирането на някои невропсихиатрични разстройства. Вероятно такива пикове засягат положението на хората с ADHD или посттравматично стресово разстройство. Освен това, има догадка, че те се трансформират при заболяването на Алцхаймер, нарушавайки образуването на нови мемоари. Ученият Джордан Фарел се интересува най-вече от този механизъм при хора с епилепсия, защото се характеризира със синхронизирани прояви на прекалено възбуждане на невроните.
Експертите възнамеряват да открият дали някои невронни прояви могат да бъдат манипулирани по някакъв метод, с цел да оказват помощ на хората с тази диагноза в бъдеще.
Източник: actualno
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
Още вести четете в категория Живот.




